Ивицата Газа – Последните няколко седмици бяха дълбоко травматични за Заки

Ивицата Газа –  Последните няколко седмици бяха надълбоко травматични за Заки Саламех, гражданин на Газа, който работеше като строител в израелски град, когато войната избухна на 7 октомври.

В интервала след невижданата офанзива на Хамас против предни постове на израелската войска и близките села този ден – и безмилостното бомбардиране на линията Газа от израелските сили от този момент – Саламе е задържан, малтретиран и разпитван.

Продължавайте да четете

лист от 3 детайла Израел тласка хиляди арестувани трансгранични служащи в разкъсваната от война Газа Израел скрито задържа хиляди изчезнали служащи от Газа: Правозащитни групи Масови гробове, прибързани погребения: Погребалните ритуали заобикалят мъртвите в Газа по време на войната в Израел завършек на списъка

55-годишният мъж сподели, че „ надълбоко съжалява “, че работи в Израел. Той отхвърли да каже къде работи от боязън от репресии от израелската войска. Той е един от минимум 18 500 поданици на Газа, които са имали разрешителни да работят отвън анклава.

Саламе сподели, че той и други палестински служащи от линията Газа са били задържани и маркирани на 8 октомври, преди да бъдат отведени в пандиза Офер в покрайнините на окупирания град Рамала на Западния бряг. Те бяха привикани за разпит и изтезавани на това, което Саламе разказва като електрически стол, в продължение на няколко дни.

„ Израелците ни задаваха странни въпроси “, сподели той. „ Те желаеха да знаят къде се намират тунелите на Хамас, къде са сложени ракетните установки и по какъв начин бойците се движат в и към Газа. “

Израелските управляващи също разпитваха служащите за техните съседи, техните жилищни региони и кой живее там, продължи той и заплашиха да ги затворят до края на живота им.

„ Те желаеха да знаят какво знаем за интервенцията по наводнението в Ал-Акса “, сподели той, имайки поради изненадващата офанзива на Хамас, която умъртви 1400 израелци.

„ Някои от младите мъже бяха измъчвани и обиждани по доста жесток метод “, сподели Саламех. „ Въпросите бяха нелепи. Израелците знаят тъкмо кои сме и в случай че имахме някакви връзки с Хамас, даже нямаше да ни бъдат дадени разрешителни за работа. “

В петък сутринта израелските военни споделиха, че са освободили 3200 служащи от Газа назад в крайбрежния анклав през южния пропускателен пункт Карем Абу Салем – или Карем Шалом.

Това последва решение на израелското държавно управление от предходната нощ, че тези служащи няма да получат още веднъж разрешителни за работа.

„ Израел прекъсва всички контакти с Газа “, сподели пресслужбата на израелското държавно управление в четвъртък.

„ Няма да има повече палестински служащи от Газа. Тези служащи от Газа, които са били в Израел в деня на експлоадирането на войната, ще бъдат върнати в Газа. “

Изгонен, задържан, събран

Жителите на Газа с разрешителни, позволяващи им да работят отвън анклава, постоянно са били служащи в строителството, до момента в който други са работили в заведения за хранене и молове. Парите, които завоюваха, бяха източник на известна отмора, откакто 17-годишната обсада на Израел на линията Газа опустоши стопанската система, което докара до съвсем 50 % безработица.

Тези служащи, получили разрешителни, бяха утвърдени след непоколебим обзор за сигурност от израелското разузнаване и израелската войска. Това означаваше, че след задълбочена инспекция на предишното, всеки служащ беше доказан като граждански без политически връзки в линията Газа или връзки с палестински въоръжени групировки и съпротивителни фракции.

Но когато Израел стартира да бомбардира Ивицата Газа, израелската войска стартира да изгонва служащи от Газа от работните им места в израелските градове.

Хиляди служащи, като Саламе, бяха задържани и отведени в пандиза Офер. Някои бяха задържани и държани на други неразкрити места без връзка със фамилиите им. Други бяха захвърлени на контролно-пропускателни пунктове в окупирания Западен бряг и се насочиха към палестински градове единствено с облеклата, които носеха.

Няколко израелски правозащитни организации, като Gisha и HaMoked, обявиха, че някои от служащите са били нелегално арестувани във военни уреди в нарушаване на интернационалното право. Организациите са изпратили петиции и самостоятелни запитвания до израелските управляващи с искане за информация за местонахождението на служащите, както и тези на други поданици на Газа, които са получили медицински разрешителни за влизане в Израел и също са били арестувани.

Фади Бакр, който работеше в израелски мол, беше уволнен от работа на 7 октомври. 29-годишният мъж получи позволение за работа преди година и половина и нормално прекарваше една седмица в време в Израел, преди да се върне при фамилията си в южния град Хан Юнис в Газа.

След уволнението си Бакр се насочи към окупирания Западен бряг и остана в Хеброн с други служащи, които, сподели той, всички бяха обезумели от разгръщащите се ужаси в Ивицата Газа.

„ Бях доста обезпокоен за дребните си деца, жена ми и фамилията ми “, сподели той. „ Интензивността на бомбардировките в Газа е друга от всичко, което в миналото сме виждали. Това е грубо и брутално и аз едвам поддържах връзка със фамилията си. “

Израелските сили щурмуваха постройката Бакр и служащите бяха отседнали няколко дни по-късно и ги водиха в пандиза Офер.

Работниците бяха арестувани 20 дни, преди да бъдат освободени.

„ За първи път се усещам доста изплашен, тъй като не знам дали ще видя фамилията си още веднъж или не “, сподели той.

„ Израелците ни разпитваха денонощно за връзката ни с придвижването Хамас, макар че нямаме връзка с никое политическо придвижване. Дойдохме единствено на работа. “

Работниците споделиха също, че са душевен изтощени от мисълта за фамилиите си под непрекъснати израелски бомбардировки в линията Газа.

Бакр сподели, че е ядосан от очевидната липса на дейности, подхванати от палестинските управляващи, с цел да оспори техните арести или да ревизира тяхното богатство.

„ Как могат градове, за които се допуска, че са под контрола на палестинската власт, да бъдат атакувани без подозрение от израелските сили? “ — попита горчиво той. „ Ние нямахме отбрана и нито един палестински чиновник не се застъпи в наша отбрана и даже не попита по какъв начин се отнасяме с нас или за опцията да бъдем освободени от пандиза. “

Неизвестна ориста на други служащи

Израелската атака опустоши линията Газа и умъртви повече от 9000 души, в това число 3826 деца. Повече от 32 000 души бяха ранени при офанзивите против гъсто обитаеми региони, в това число бежански лагери и жилищни домове. Организацията на обединените народи пресметна, че 45 % от домовете в Газа са развалени или разрушени.

В допълнение към блокадата, възпрепятстваща достъпа на Газа до гориво, чиста вода и електричество, множеството от нейната инфраструктура и основни пътища са съществено развалени.

Когато служащите прекосиха линията Газа в петък, с изражения на отмалялост и безсилие на лицата си, те се чудеха за фамилиите си и по какъв начин да стигнат до тях.

Семейството на Саламе живееше в северния град Бейт Лахия, само че бяха принудени да го изоставен заради тежката бомбардировка. Сега те се приютяват в едно от ръководените от Организация на обединените нации учебни заведения в Кан Юнис.

„ Нямаше коли или други транспортни средства, които да ме откарат от далечния юг до централната зона “, сподели той.

Пътищата не са безвредни, само че той съумя да се качи на тук-туки и конска каруца, които роднините на други служащи бяха докарали със себе си на прелеза.

Съдбата на хиляди други поданици на Газа, работили в Израел, остава незнайна.

Тасним Акел, която живее в град Газа, е видяла татко си за последно две седмици преди 7 октомври.

„ Свързах се с него един път през първите дни на войната и той ми сподели, че към момента работи в Израел “, сподели тя. „ Но по-късно започнаха да циркулират вести за експулсирането на служащи и тяхното депортиране в региони на Западния бряг. “

Когато Тасним се опита да се обади още веднъж на татко си, тя не получи отговор. Тя съумя да се обади на приятеля на татко си, сътрудник, който беше тръгнал с него през северния контролно-пропусквателен пункт Бейт Ханун/Ерез.

„ Всичко, което разбрах, беше, че татко ми е изгубил телефона си, до момента в който беше в Рамала “, сподели тя. „ Неговият другар сподели, че няма вести за него, тъй че най-вероятно татко ми към момента е арестуван в пандиза. “

Източник: Ал Джазира